Долепи обляното си в сълзи лице на моето рамо и ридай...

Ридай, няма да те спирам...

ридай за пропилените мигове на нещастна любов...

ридай за изгубеното в измама време...

за всичко, което някога ти е причинило болка и страдание.

Плачи, плачи, плачи...

            И когато спреш - вдигни поглед към небето,

Защото от днес ще ме откриваш там,

Защото няма да ме има до теб

Защото ти... ти вече спря да ридаеш

            А когато зимата положи белите си поли по пътя осеян с мечти

Само аз ще се изправя оцеляла

След всички слепи дни

Само аз ще се изправя

След всички мрачни съдбини

Само аз ще се изправя... жива и до болка здрава!