Постинг
31.08.2009 16:04 -
Sing of amore
Клоунът умря
Long live the clown дами и господа!
И какво ще се случи сега!?
В менюто фигурира
"Водка с утеха"
"Червено вино с отчаяние"
"Текила сънрайз"
и любимия коктейл на клоуна
"Брейн Буст"
толкова много алкохол,
а той вече няма време
Живот в опиянение
любов без съмнение...
Наздраве за клоуна,
който днес умря
С усмивка и тъга
червеният му нос само остана!
Клоунът умря
Long live the clown дами и господа!
Long live the clown дами и господа!
И какво ще се случи сега!?
В менюто фигурира
"Водка с утеха"
"Червено вино с отчаяние"
"Текила сънрайз"
и любимия коктейл на клоуна
"Брейн Буст"
толкова много алкохол,
а той вече няма време
Живот в опиянение
любов без съмнение...
Наздраве за клоуна,
който днес умря
С усмивка и тъга
червеният му нос само остана!
Клоунът умря
Long live the clown дами и господа!
another day,pls
цитирайНе си отивай!
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Д.Дамянов
цитирайНе си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Д.Дамянов